"Ще мра...
Не ще ме никой знай.
Не ще кандило грей
Над костите ми в "оня" рай.
Край мене глъб ще зей!"

Димитър Списаревски

БЕШЕ 20 ДЕКЕМВРИ 1943 Г.

На този ден по обяд студеното зимно небе над София се бе превърнало в арена на тежка въздушна битка. Във висините се въртяха около петдесет американски В-24 „Либърейтьр", дошли да бомбардират града, и стотина изтребители - едни да ги прикриват, а другите - на всяка цена да им попречат да изпълнят смъртоносната си задача.

Това наистина бе един от най-горещите въздушни боеве в дните на „Символичната война". Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк бяха готови с гърди да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата въртележка, която се виеше над притихналия град, най-неудържим бе поручик Димитър Списаревски. Отдолу вече се виждаше Панчарево, а атаките му все още не носеха победа. „Летящите крепости" (както наричат у нас по онова време всички англо-американски четиримоторни бомбардировачи) се свалят трудно отдалече, значи трябваше още да скъси разстоянието и тогава щеше да пръсне някоя от тях на парчета. Поне една!...

Посрещна го ураганен кръстосан огън, но този път връщане нямаше. Съвсем наблизо, там долу в града, бяха баща му, майка му, и брат му Иван... Как щеше да ги погледне утре в очите и как щеше да отговори на безмълвния им въпрос: „Ти какво направи, за да защитиш хората от смъртта? Това са твои братя и сестри! За какво си се учил да бъдеш боен пилот?"

Списаревски - Живата торпила

Ето така започва последният бой на героя от защитата на София, бойния пилот-изтребител Димитър Светозаров Списаревски, наричан от другарите си Спаича.

РОДЪТ

Преди петнадесетина години, когато започнах да събирам материали за Списаревски, повечето хора само бяха чували за неговия подвиг. Тези, които знаеха нещо повече за храбрия мъж, бяха само близките му и ветераните пилоти-изтребители, които заедно с него бяха излитали на бой, за да бранят небето на България. Много неща научих от тях, от Бойния дневник и Оперативното дело на 3/6 изтребителен орляк, от заповедите и анализите на Въздушните на НВ войски, от вестниците, които бяха описали този знаменит въздушен таран.

Портупей-юнкер Димитър Списаревски

Какво научих, надвесен над семейните албуми в дома на Иван Списаревски (вече покойник) - брат на въздушния храбрец: Димитър се ражда на 19 юни 1916 г. в град Добрич и е издънка на стар възрожденски род от Котел, чиито корени се губят някъде в първата половина на XVIII век. Мъжете от рода били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, ето защо ги нарекли Аполоновци. От Аполоновия род са Неофит Бозвели и съратникът на Раковски, „списовача" (от там и фамилията Списаревски) Панайот Хаджидобрев, който е и първия преводач от френски на Виктор Юго. Генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети,... с много интелигентни и ярки личности е дарявал нова България този стар възрожденски род. Впрочем не са малко и храбреците, увенчали с мъжеството си знаменитата фамилия. Един от тях е гордият български офицер и поет Димитър Списаревски - чичо на летеца, кавалер на много български и сръбски ордени за храброст. В самия край на Междусъюзническата война той е съсечен при Злетовска река като парламентьор при сърбите само защото не изтърпял ругатните и хулите на бившите ни съюзници по адрес на България, които петнели офицерската му чест.

Ето така заедно с честното име, Димитър Списаревски наследява от именития си род горещата кръв, чувството за дълг и чест, себеотрицанието, храбростта и безпределната любов към Родината. Както и яркия пример на своите предшественици.