БУНЧУКЪТ

послания от дълбините на хилядолетията

Не познаваш друг народ, който да е съхранил в паметта си толкова древен символ на своята държавност и респективно на своята идентичност, както Българският. Народите - негови връстници, са останали само като спомен в древните летописи. Фриги, кариици, лидийци и халдеи, траки тевтони и гети, скити, сармати, бактрийци, Елам, Шумер и Акад днес не са в употреба като легитимиращи етноними, нито пък международно-правни субекти с държавен топоним. Този Български символ е БУНЧУКЪТ. В източни летописи се споменава, че е бил известен и се е развявал, в Средна Азия, 4700 години преди Новата ера, което е документирано чрез уникалния Български календар. Това негово безсмъртие е обяснимо със сакралното излъчване, което притежава, с кодираната в него земна и небесна философия и на високия нравствен заряд, който носи.

Както чрез "ЕЛБЕТИЦАТА" в народната бродерия, нашите древни предци са ни оставили разтворена книга за строежа на Вселената и кръговрата на времето. Както чрез "ДВУКРИЛЕЦА", по чипровските, котленските и копривщенските килими са ни оставили записи за държавното си устройство. Както в уникалната ни народна музика са вградили "НЕРАВНОДЕЛНИТЕ ТУПТЕЖИ" на звездите, по които са построили най-точния календар на човечеството. Така чрез БУНЧУКА те ни пращат своите нравствени послания през хилядолетията. И ние сме длъжни да си отворим очите и разчетем тези послания.

IYI

Какво е кодирано в отделните елементи на БУНЧУКА?

КОПИЕТО - символ на мъжкото начало.

То е атрибут на ловеца /осигурител на ХРАНАТА и ЖИВОТА/. То е атрибут на война /гарантът и стражът на СПОКОЙСТВИЕТО и СИГУРНОСТТА/. Хералдически знак е на доблестта, на способността да се взимат самостоятелни решения и на правото да се отстояват. Символ на обричането в дълг и отговорност към общността.

послание: "Следовнико носейки копието ти носиш велика отговорност"!

IYI

СФЕРАТА - тялото, притежаващо абсолютна симетрия и хармоничност.

Чрез сферата древните ни предци са изобразявали висшата хармония на Вселената. Бог Тангра е в небето и звездите, в океана и сушата, в живата и мъртвата природа и в човека. Всичко това е единна система която може да съществува само в абсолютна взаимозависимост и хармония Насилственото и неразумно нарушаване на тази хармония ще доведе до разпад на системата т. е. до глобална катастрофа. Концепция, към която едва в края на ХХ в. от Новата ера, човечеството насочи вниманието си с наука, държавни институции и обществени организации за ЕКОЛОГИЯ. За опазване на планетата.

Сферата на Вселенската хармония е пронизала и се носи от копието.

послание: "Следовнико, копието ти да бъде стожер, крепител и страж на земната и небесната хармония!"

IYI

СЕДМОЛЪЧНАТА РОЗЕТА - със знака на Тангра и Българските зодиакални знаци на седемте небесни тела от близкия Космос.

Това е древният символ на Българският народ. В много езици от шумеро-акадската езикова система думознакът на числото 7 е изразявал и "много" и "голямо" и … "Българин".

послание: "Следовнико бъди горд с народа си и достоен негов син!"

IYI

ДВЕ СПИРАЛОВИДНО ИЗВИВАЩИ СЕ ЛЕНТИ - символ на дуализма във видимата и невидимата природа.

Светлината и тъмнината, доброто и злото, истината и заблудата, добродетелта и порока. Развивайки се успоредно във времето и пространството, те се стремят да се докоснат, кръстосат и слеят, но това не става защото копието е между тях и ри разделя. Те започват и завършват на срещуположни точки от дръжката на копието.

послание: "Следовнико, с копие разделяй и пази доброто от злото!"

IYI

КОНСКАТА ОПАШКА

Гореописаните символи и кодираните в тях нравствени норми са били пренасяни и разпространявани по света на кон. Българинът е изграждал своите държави на два континента и предавал своята култура с помощта на коня. Конят е бил издигнат в култ. Специално селекционираните и отглеждани "фергански коне" /в долината Фергана/ са били национално богатство и държавен военен секрет, защитен със строг закон. Използването на бойните коне за битови и стопански цели е било жестоко наказвано. На бойното поле, останал без ездач жив кон не се е оставял в неприятелски ръце. Българските манифактурни стоки и земеделски произведения са били високо ценени попазарите на Изтока и Запада, но никога и на никаква цена Българите не са търгували с бойните си коне. Даже и срещу предлагани бойни слонове от съседна Индия. В древните хроники на съседни народи те се описват като: "...на Българите небесните коне... които се потят с кървава пот".

послание: "Следовници, общите си цели ще постигнете, или поразите ако имате "БУНЧУК", който да обединява и насочва уменията и усилията ви!"

IYI

Цветовете на БУНЧУКА

Лесна и разбираема цветна маркировка са използвали предците ни в административното деление на държавата и функционалността на войската.Канът е управлявал централните области и командвал централния сектор от фронта във време на война. Неговият хералдически цвят е черен /цветът на севера и нощното небе/. Опашката и сферата на бунчука му са черни. Носията на народа му и облеклото на войската му - също черни. Това са споменаваните в летописите "черни Българи" с племенното име "уногундури".Десните или западните области на държавата както и десния фланг на фронта са командвани от канартикинът /престолонаследникът/. Ако той е непълнолетен съвета на боилите избира един измежду тях. Неговият хералдически цвят е бял. Опашката и сферата на бунчука му са бели. Облеклото на народа и войската му - бели. Това са упоменатите в хрониките "бели" или "сребърни Българи", а племенното име "кутригури".Левите, източните области и левия фланг на фронта се командват от втория кански син или друг, удостоен от съвета на боилите. Неговият хералдически цвят е син. И съответно са оцветени бунчукът и облеклата.Най-южните, погранични области както и най-подвижните предни ударни отряди на войската се управляват от най-младия кански син или от удостоен от съвета на боилите. Неговият цвят е червен.

Опазването на тази традиция за цветната административна и оперативна система виждаме в днешната ни етнография. Най-западно са разположени така наречените, според носията им, "БЕЛОДРЕШКОВЦИ". В централните райони са "ЧЕРНОДРЕШКОВЦИТЕ", а най-на изток, онези със сините елеци-сукмани. Това обяснява произхода на плътната , кърваво-червена македонска бродерия и червените елеци от най-южната ни земя. Наши и чужди художници от XIX и XX век категорично са отразили това в картините си от пазарищата на Скопие, Видин, Пловдив, Шумен и Варна.

IYI

Думата "БУНЧУК"

за нашите древни предци е имала същото събирателно и обединяващо съдържание, близко до понятието "букет". Вероятно те са имали предвид "БУКЕТ ОТ МЪДРОСТ И ДОБРОДЕТЕЛИ", а също така са виждали в него "БУКЕТ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ РОДОВЕ, КОЛЕНА, ПЛЕМЕНА И ОБЩНОСТИ".

Пред него са полагали клетва и се подписвали договори. И до днес, по селски сватби и сборове, по литийни шествия и други празници, народът връзва на върха на знамена и хоругви китка здравец или букетче цветя. По генно наследство влага в букета, респективно в знамето събирателно и обединяващо съдържание.

посланието на името: "Българи, където и да сте поселени по света, бъдете като букет! Цветето показва своята хубост и значимост чрез красотата на букета!"

IYI

Единствено изображение на бунчука от средновековието е оцеляло в черковния олтар на Дряновския манастир. Като по чудо, след неговото двукратно опожаряване и разрушаване през робството. Но Българинът го е пренесъл през хилядолетията генно запечатан в себе си. И когато се е вслушвал в неговите послания историческият му път е блестял от успехи и величие. А когато е оглушавал за тях, е преживявал погроми, Синусоидата на историята ни е суров урок за това.

IYI

Днес пак имаме нужда да почерпим от мъдростта на бунчука и да усетим неговата сила. А ТЕ СА В НАС! За да възвеличаем сегашния си трибагреник и себе си пред света!