ТРЯБВА ДА СЕ ЖЕРТВУВА ВСИЧКО, ПА И СЕБЕ СИ

Ние насърчаваме всичките членове и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат по-напред пред очи и речат: „По-добре честна смърт, нежели [отколкото] смърт безчестна." И наистина, който постоянствува докрай — [за] него са неописуема радост големите дарове [на признателност] от Българския народ. И ето сега е часът, в който [може] да спечели всеки. [А не] както [казват] някои си: „Ами ако умра?" То ние му казваме, че неговото име остава навеки живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели този свят дар, трябва по-напред да се жертвува всичко, па и себе си ...

Чисто народният Българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на пашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, то за него няма страх, няма никакви извинения, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. [Тази] смърт заслужава гореречената ни слава от Българския народ. Инак [ако той не действува по този начин] той не е Българин, не е християнин, не е човек. Следователно нему смърт, смърт и смърт.

Левски до орханийци, 29. I. 1872 г.

ЧИСТО НАРОДНИЯТ ЧОВЕК СЕ БОРИ, ДОКАТО МОЖЕ...,
АКО НЕ СПОЛУЧИ ... , ТРЯБВА ДА УМРЕ В НАРОДНАТА СИ РАБОТА

Отсега, ако ще бъдете в работа с нас наедно, т.е. по заповедите на тукашния Централен комитет, то няма да правите вече никакви договори с [хора] от каквато и да е народност, докато не вземете препоръка от Централния комитет в Българско, който предварително ще Ви ограничи в думите. Извън това на никакви договори не се подписваме... И който не постъпва така, не е наш. В същото, като ни молите за отговор, напомняте ни, че ако видите, че няма надежда от народа ни, ще бъдете принудени да вземете участие, с които сте имали договор да се биете за чужда свобода. За жалост казваме Ви, че това Ваше предложение ни малко смущава. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина са, които ще го поведат да се бори за свободата си, а Вие — за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори, докогато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение...

По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или няколко лица своето благополучие. Като не знаем в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са се вършили досега и които има да се извьршват, било е и ще бъдат но вишегласието на всички членове, които съставят ЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Левски до Панайот Хитов, 29. IX. 1871 г.

ЗАКЛЕВАМ СЕ ПРЕД НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ,
ЧЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯВАМ ТОЧНО ДЛЪЖНОСТТА СИ

Долуподписаният, като приемам всичките длъжности, които ми се налагат от пълномощното, дадено ми от ЦБРК, и [като] съзнавам отговорността на своите действия, съгласявам се във всичко и с действията на другите членове на ЦК, които ще разпределят длъжностите помежду си според способностите на всякого. Същият отговарям за действията си по устава пред другите членове на ЦК и се заклевам пред нашето Отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.

16 / 28. VI. 1872 г.
В. Левски

Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ,
април и май 1872 г.