Волжка България - най-ранната държава в Североизточна Европа

На картата са изобразени процесът на образуване на Волжка България и нейният териториален обхват към 922 г., когато тя е била посетена от Ибн-Фадлан, пратеник на арабския халиф. При съставянето на картата са използвани сведения от арабски, византийски и арменски извори и по-специално сведенията от „Ашхарацуйц" от VII в. за битките между Българи и Ха-зари във волжките земи. Отразени са и сведенията на Ибн-Фадлан за преминатите от него реки по пътя му към Волжка България и на нейна територия, а именно: р. Джам (дн. р. Емба), р.Джаик - дн. Яик (местно име на р. Урал), р. Самур (дн. р. Самара), Канджа-лу (дн. Кинел), Сух (дн. Сок), р. Баянах (дн. р. Майна) и Джеремшан (дн. Черемшан). Както личи от картата, Волжка България е била една от големите държави в ранносредновековна Европа и най-ранната държава в цяла Североизточна Европа.

Установено е също, че волжките Българи са пренесли в този район редица важни нововъведения - плугове с железни лемежи, високопродуктивни земеделски култури и породи добитък и специални познания и умения в областта на металообработката, кожарството и други древни занаяти. Чрез тях те са допринесли за културното развитие на Източна Европа.