На
9 юли се навършиха 40 дни от варварското убийство на един Българин от
банда оскотели цигани. За 40 дни жителите на кв. Захарна фабрика не
можаха да потиснат ужаса от това, което се случи на техния съкварталец
- професора по история Станимир Калоянов. За 40 дни органите на "реда"
не задържаха нито един заподозрян за убийството на професора и очевидно
са решили да прехвърлят случая на забравата на времето - така, както и
десетките други случаи на вандалщина, кражби, мародерства, изнасилвания
и убийства, станали за последните 15 години в "подопечните" територии
на циганското гето.
За 40 дни
античовеците от Български хелзинкски комитет се опитаха да омаловажат
случилото се, наричайки го "битов инцидент"(?!?) и да оневинят
циганите-убийци за сметка на измислени от тях Българи-расисти,
заплашвайки да съдят битите Българи в Страсбург. Видяхме и безсилието
на местната власт в лицето на дебелия кмет, който не можа да отговори
конкретно на нито един от въпросите на хората, а на следващите митинги
и шествия дори не сметна за нужно да излезе на улицата и да покаже
съпричастност на проблемите на съкварталците си - явно проблемите на
младите цигани-"сираци" - проститутки, просяци и джебчии, които беше
настанил в сградата на общината, му бяха далеч по близки.
За
40 дни обаче ние - националистите, видяхме и друго. Видяхме хилядите
хора, които се стичаха на трите протестни митинга и шествия срещу
циганския терор. Видяхме и десетките хора, които всяка вечер палеха
свещичка на лобното място на професора. Видяхме и надеждата им, която
започна лека-полека да се засилва, виждайки че не корумпираните
политици, а други, обикновени Българи са съпричастни с проблемите им и
застават рамо до рамо с тях в защита на интересите им. Видяхме как
заспалото и безлично гражданско общество се разбуди и започна да задава
неудобни въпроси на оядената политическа върхушка, която доведе нещата
до това положение.
Видео
Тъжното
мероприятие започна с митинг на площада пред общината. На трибуната
излязоха последователно Волен Сидеров и Боян Расате, които говориха
пламенно и бяха прекъсвани единствено от овациите и скандиранията на
хората. След това започна траурното шествие. Над 500 души оформиха
траурна процесия от знамена и факли и под звуците на барабани бавно
преминаха по улиците на притихналия квартал до лобното място на проф.
Калоянов. Там отдадохме последна почит на убития с едноминутно мълчание
и запалихме свещи. Волен Сидеров и хората от Инициативния комитет
говориха пред събралото се множество и обявиха инициатива за събирането
на средства за поставяне на паметна плоча. След това, в стегнати редици
и с развети знамена, под ръкоплясканията на хората си тръгнахме от кв.
Захарна фабрика.
(0 глас)
...
Написано от: Гост (Гост) на 03-01-2006 21:06