Преглеждания : 1663 |
Предпочетено : 42 |
За смелия Български народ няма невъзможни неща!
Мероприятието започна рано сутринта с почистване на парка „Св. Никола”. Разхвърляните навсякъде боклуците бяха доста, а и кошчетата не бяха изхвърляни от месеци. А в този парк играят нашите деца!
Или по-точно нашите децата се ровят сред боклуците, защото кмета, общината, държавата не са си свършили работата!
Мръсотията беше повече отколкото бяхме преценили първоначално и чистихме до късния следобед. Въпреки, че по едно време започна да вали не прекратихме работата си, защото бяхме решили да довършим вече започнатото.
Някой от минаващите хора, в първият момент наивно решиха, че столична община се е сетила за тях. Когато обаче разбираха, че не сме от общината, а патриоти от БНС, в очите им се четеше голямо учудване.
  
Беше ли възможно някой да мисли за общото, без да се интересува само от личния си интерес и спокойствие. Трудно им беше да повярват, че някой в тази държава прави нещо без задни мисли. Не беше за вярване, че толкова млади хора могат да се съберат не в задимените кафета или претъпканите дискотеки, а в един парк... за да чистят. Почистихме паметника и алеите около него. Изхвърлихме кошчетата за боклук и събрахме боклуците в тревата. Накрая всички бяхме много изморени, но наистина доволни.
Малко след като приключихме почистването, започна и самото честване. Шествието тръгна от Щаба под звуците на гайдата, на която пригласяха барабаните ни. Хората по улиците се спираха, а някои дори се присъединиха към нас.
  
Когато стигнахме до паметника, там вече горяха огньове, които придаваха на честването допълнителна тържественост.
 
Един от нас разказа историята за превземането на Одрин. Чух много интересни подробности, които до сега не знаех. Но изненадата за деня беше празничната заря, която освети нощното небе. Гледах фойерверките и някъде далече чувах химна. В съзнанието ми преминаваха като на филмова лента страховити битки и пълководци, дни на величие и дни на страдание. Днес Родината ми загиваше и се нуждаеше повече от всякога от мен.
Тогава се заклех, ще се боря докрай! Това е мой дълг!
 
В този смисъл беше и пламенната реч на Боян Расате. Сега за пореден път разбрах, че не съм сам. Тук съм с много други като мен - съратници в идеята.
 
Това което направихме този ден е поредното доказателство, че в България все още живеят хора, които почитат своите герои, които могат да повторят подвига при Одрин, хора, които не биха се спрели пред нищо, за да постигнат целта си.
То е доказателството, че в България има истински патриоти.
|
|
|
...
Написано от: Гост (Гост) на 03-06-2005 13:16